Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ -
градът, когато сънен е, излизам
и влизам в някой дом,
отдавна спящ,
изпадайки в анахронизъм
със строгите закони на реда,
чиято властно висеща ръка,
ме дебне все, зад някой ъгъл. ...