May 2, 2007, 9:22 AM  

Крадец

  Poetry
762 0 3

 

Нощта се спуска тихо, над града -

от дупката си, бавно се измъквам,

обичам аз, непозволените неща

и хоби ми е, да отмъквам.

 

Тъмата, е защитния ми плащ -

градът, когато сънен е, излизам

и влизам в някой дом,

отдавна спящ,

изпадайки в анахронизъм

със строгите закони на реда,

чиято властно висеща ръка,

ме дебне все, зад някой ъгъл.

 

Законът -

кой ли не е лъгал?

 

Законът -

кой ли не е мамил

с моралните си дълги

"алиани"

със кодекси

и мътни параграфи?

 

Законът, е плашило -

за еснафи...

 

Но, моята душа, е непокорна.

Авантюрист

с ръка съм, неуморна -

коли, бутици и тавани,

магазини под ключ

и обществени бани,

ще бъдат добросъвестно избрани,

приватизирани,

прибрани

и обрани,

от мен,

че в занаята съм месия...

 

Да!

Кражбата, е моята стихия!

 

Но!

Кражбата, е обща орисия,

че цял народ краде на разсипия,

разграбвайки държавната тепсия...


Начело с премиери и банкери

с министри

с депутати,

с ренегати -

крадат на едро фирми-пионери,

крадат и филистери-дипломати.

 

За туй и мойта дума тежка,

за хобито ми, е реклама:

- Крадете смело и без грешка,

за да не паднете в капана!

 

Крадете точно -

без задръжки!

 

Прибирайте,

каквото падне!

 

Крадете в ранно утро -

мъжки!

 

Крадете нощем

и по пладне!

 

Отмъквайте,

каквото може -

любов, пари,

успех и слава!

 

Ограбвайте,

докато може,

да дава

нашата държава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и за този стих!
    Ти вероятно за всички пороци и грешни неща от живота си решил да пишеш?
    Но няма лошо-все пак и те са част от нашия свят!
    Браво!
  • Отмъквайте,

    каквото може -

    любов,

    пари,

    успех...

    и слава!

    Отмъкнем ли това,то значи че напразно не сме живяли,и риска си е струвал
  • Много силен и категоричен стих!
    Поздравявам те за него!
    Много хубаво пишеш!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...