5.10.2007 г., 8:43

КРАДЕЦЪТ НА НАДЕЖДА

Поезия

1.7K 0 36

КРАДЕЦЪТ НА НАДЕЖДА

Заспя ли, през ключалката поглежда,
прокрадва се край мене тихо нощем -
с надежда за забравена надежда...
Претегля хищно бедните ми мощи...

Разочарован, бавно си отива -
поредна нощ надежда ненамерил...
И как го съжалявам!... Преоткрива
най-тъмните местенца и килери...

Каква надежда! Как да го откажа! -
Щом идва, значи все пак тук я има...
Стопя ли му за миг дори куража,
надеждата ми ще умре незрима...

Но някой ден съвсем ще му призлее,
душата ми оголена щом види...
Свещта ще духне, ще ми се изсмее,
от мен завинаги ще си отиде...

Ванилин ГАВРАИЛОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много мъдро си го казал!
Благодаря за хубавия стих!

2009-12-15T15:16:15+02:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, Весан! И аз те чета с удоволствие! Приятни летни емоции!

2008-07-08T10:57:04+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Аз отдавна чета предимно избирателно и по имена, и съвсем категорично мога да кажа, че ти си едно от тях! За съжаление не ми остава много време за четене и писане на коментари.
Апропо, поздрави и за този стих!

2008-04-11T10:17:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Отново препрочитам и отново ще те аплодирам, Ванилине!

2008-04-09T16:31:27+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

И аз на патерица благодаря, Безжичен! Абе, поизгубих се малко...Но ще се завърна! Трябва да поработя по новата книга! Бъди жив и здрав!

2008-03-25T17:48:25+02:00