Крадецът на рози
В памет на Емилиян Станев
Когато утрото се въззема
и знак е първата зора,
той по своя път поема
през неоскърбената роса.
Блед свидетел е луната,
но той знае:тя ще мълчи!
Не се бои от влюбени очи-
завинаги остават следа в душата.
Тогава розите разцъфват
и даряват тръпен аромат...
Крадецът рози не откъсва.
Той с поглед гали цвят след цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
