В памет на Емилиян Станев
Когато утрото се въззема
и знак е първата зора,
той по своя път поема
през неоскърбената роса.
Блед свидетел е луната,
но той знае:тя ще мълчи!
Не се бои от влюбени очи-
завинаги остават следа в душата.
Тогава розите разцъфват
и даряват тръпен аромат...
Крадецът рози не откъсва.
Той с поглед гали цвят след цвят.
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
