Крадецът на свещи от църквата
не се е прекръстил на влизане.
Душата си, зла и протъркана,
наметнал е с кърпена риза.
Сърцето му, тъмно и кърваво,
прозира на път към безкрайното.
Аз мисля, оттам се е върнало –
не му е харесало в рая.
Защо ли с очите си, мътните,
пронизва смирените грешници?
И с гърло, отровата глътнало,
мълчи и пристъпва предрѐшен. ...