papacot (Пламен Бочев)
19 16
28.04.2009 г., 14:53 ч.

Крадецът на свещи 

  Поезия » Друга
1225 4 25

Крадецът на свещи от църквата
не се е прекръстил на влизане.
Душата си, зла и протъркана,
наметнал е с кърпена риза.

Сърцето му, тъмно и кърваво,
прозира на път към безкрайното.
Аз мисля, оттам се е върнало –
не му е харесало в рая.

Защо ли с очите си, мътните,
пронизва смирените грешници?
И с гърло, отровата глътнало,
мълчи и пристъпва предрѐшен.

Реших да го следвам до съмване,
загърнал светулки по дланите.
Кои ли петли са ме клъвнали,
че влизам в дома му неканен?

Да видя как в огъня мускулест
топи греховете ни восъчни.
Как вае криле за напускане
и плаче, прегърбен от обич.

Едно от перата на тръгване
ми дава и гледа към изгрева.
Презряната болка остъргал е
и прави ме с нея по-близък.

Провлачвам краката си каменни
обратно – в света на гъмжилото.
Но още – покълнало в рамото –
крило от крадеца ме жили…

© Пламен Бочев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??