10.09.2014 г., 0:34

Кради, Тегли и... Бягай!

625 1 6

"Кради, Тегли и... Бягай!"– е девиза,

запееш ли в държавнически хор!

За всеки случай приготви си виза,

плюс– пачките за някой прокурор!

 

Днес всичко тук до болка е познато:

държавата опоскан е бостан

от далавери и гешефти– блато...

зад скъсания, мръсен параван!

 

Държавата фалирала е банка–

не струва вече пукната пара!

Забравени градчета и паланки

лежат под тиня, пясък и вода!

 

Годините... и те се разпиляха!

Заминаха си с нашите бащи!

И само там– под рухналата стряха

все още свирят призрачни щурци!

 

И бавно всяко чувство ферментира,

удавено във чаша с алкохол!

Какъв ти тук прогрес... когато спира

умът да мисли– празен, без контрол!

 

Ограбени безбожно са мечтите,

източвани– парите... всеки ден!

Виновен кой е?!– дявола да питаш,

и той ще се извърне омерзен!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички го виждат, но малко хора смеят,да кажат: че "царят е гол"!
  • Да... и Айнщайн да беше тука, теорията на относителността само на десктоп-а му щеше да виси. Да си я гледа сам. Кофти работа, ама браво за стихотворението!
  • Ее, така си е...хубавичко си ги нагласил Мариане !
  • Сега си строг в таз сатира гореща.
    Повече ти хумора приляга.
    Но ако тръгнеш за гореща среща -
    вземи си неокастрена тояга!

    Всичко написано от тебе ми харесва, Мариане!
    Да си жив и здрав!
  • Така си е за съжаление. Много силен стих, ама няма кой да го чуе... Не искам да повярвам, че сме безразлични към това, което се случва в държавата. Все още имам искрица надежда, че ако не за нас, то за децата ни поне, нещата ще си дойдат на мястото и няма да ги принудим да избягат в чужденеция. Поздрав, Мариан!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...