19.09.2010 г., 11:12 ч.

Крадливите очи на дявола 

  Поезия » Любовна
3288 2 53

По дявола отиде нежността ми.

А той по-дявол стана... не обратно.

И шумоли из мислите ми,

като овършана слама по есенно поле.

Какво по-непонятно?

Погледна ме.

Дори не ми продума.

Краде със поглед дяволът му неден!

С една усмивка стана той по-беден.

А аз с една любов забогатях.

Крадливите очи да бяха само...

Че светеха от тях сто грешни нощи.

И триста пъти да се бях отрекла,

къде ти... щях да искам още.

Не може да е по-лукав от мене.

Крадеш ли вещица - си взимаш мед от пита.

Аз само се преструвам на открадната.

Как иначе - нали съм Маргарита.

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??