Крадливите очи на дявола
По дявола отиде нежността ми.
А той по-дявол стана... не обратно.
И шумоли из мислите ми,
като овършана слама по есенно поле.
Какво по-непонятно?
Погледна ме.
Дори не ми продума.
Краде със поглед дяволът му неден!
С една усмивка стана той по-беден.
А аз с една любов забогатях.
Крадливите очи да бяха само...
Че светеха от тях сто грешни нощи.
И триста пъти да се бях отрекла,
къде ти... щях да искам още.
Не може да е по-лукав от мене.
Крадеш ли вещица - си взимаш мед от пита.
Аз само се преструвам на открадната.
Как иначе - нали съм Маргарита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
