Sep 19, 2010, 11:12 AM

Крадливите очи на дявола 

  Poetry » Love
3287 2 53

По дявола отиде нежността ми.

А той по-дявол стана... не обратно.

И шумоли из мислите ми,

като овършана слама по есенно поле.

Какво по-непонятно?

Погледна ме.

Дори не ми продума.

Краде със поглед дяволът му неден!

С една усмивка стана той по-беден.

А аз с една любов забогатях.

Крадливите очи да бяха само...

Че светеха от тях сто грешни нощи.

И триста пъти да се бях отрекла,

къде ти... щях да искам още.

Не може да е по-лукав от мене.

Крадеш ли вещица - си взимаш мед от пита.

Аз само се преструвам на открадната.

Как иначе - нали съм Маргарита.

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??