Черна е нощта сега за мене.

С дяволите скарахме се на белот.

С картите желаех да погледна

към хоризонта на моя живот.

Там не съзрях те. Беше видение,

беше останал назад. Объркана,

плаках аз в свойто имение,

оплаках душата си - мъртвата.

А после запалих свещта, но забравих,

че имам приятели зли.

Взех чаша с вино, вътре удавих

погледа влюбен на мойте очи.

Изпих те. Преглътнах, че си замина.

Изпих още чаша. Бутилка. И две!

А после погледах зората. Премина

в мен тръпката вече. Сега съм добре.

А утрото беше зловещо и грозно.

Там спомени нейде потъваха в прах.

Аз празна бях. Не, не е невъзможно -

любовните чувства посрещнаха крах!