Dec 3, 2011, 12:39 AM

Крах

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

Черна е нощта сега за мене.

С дяволите скарахме се на белот.

С картите желаех да погледна

към хоризонта на моя живот.

Там не съзрях те. Беше видение,

беше останал назад. Объркана,

плаках аз в свойто имение,

оплаках душата си - мъртвата.

А после запалих свещта, но забравих,

че имам приятели зли.

Взех чаша с вино, вътре удавих

погледа влюбен на мойте очи.

Изпих те. Преглътнах, че си замина.

Изпих още чаша. Бутилка. И две!

А после погледах зората. Премина

в мен тръпката вече. Сега съм добре.

 

А утрото беше зловещо и грозно.

Там спомени нейде потъваха в прах.

Аз празна бях. Не, не е невъзможно -

любовните чувства посрещнаха крах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивата Лагуна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...