Край Атлиман
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток,
приготвя вече първата звезда.
Предвечерно шумят игриви листи,
незнаещи ни смърт, ни самота.
Преди да почерней над нас небето,
преди камбана, шествие и кръст,
една любов ни дава туй, което
витае над удавената пръст.
9. юли 1990 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
