Край Атлиман
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток,
приготвя вече първата звезда.
Предвечерно шумят игриви листи,
незнаещи ни смърт, ни самота.
Преди да почерней над нас небето,
преди камбана, шествие и кръст,
една любов ни дава туй, което
витае над удавената пръст.
9. юли 1990 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъчезар Цонев Все права защищены
