8.05.2008 г., 21:04

Край мен

810 0 2

Това не е каквото

исках да съм, нито нещото,

от което да се крия.

Никога няма да бъда

като останалите,

ще съм различен

към себе си и мога да го видя.

Но знам,

че ти няма да ми позволиш

да си отида.

Винаги ще ме задържаш с обещания,

за да се колебая както тогава.

Вярвам ти донякъде и

мисля, че може би си права.

Това няма да се промени...

Просто крещя...

Искам себе си обратно

и всичко, което ми взе.

Затварям всеки път към теб,

но ти винаги ще си край мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...