19.02.2010 г., 19:25

Край на несъществуващата ни връзка!

667 0 0

Днес красиви спомени изградих,

че до теб смело се доближих

и казах това, което ми тежеше,

изрекох го на глас -

обичам те аз!

 

Спомените от днес ще ми останат,

дано и при теб те са красиви,

но в мига, в който виждам очите ти, ще съм добре,

а после просто се питам "накъде?!".

Но аз ще те обичам пак...

 

За съжаление знам, че няма

да мога за дълго да бъда добра...

За съжаление знам, че съществува тя

и знам, че скоро ще се отдръпна,

но пак ще съм влюбена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...