8.08.2022 г., 7:10

Край на олелията

781 0 3

Свърши се и таз почивка

Колкото съм взел, съм взел

Смених поредната обвивка

И се чувствам почернел.

 

Пих вода оттук-оттам,

Кеф ти морска, кеф ти от басейн

Осолих сланината, без срам

Даже прекалих, но съм спасен.

 

Цяла зима ще бера аз плодовете

На почивката - море

Щото вдигнах си имунитета

Никой вирус веч , не ще ме спре.

 

Христо Христов 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...