Край огнището

9.01.2019 г., 14:30 ч.

Поезия

5.0 (1)

540 1 3

Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни,
за това, което сме оставили
с вяра в залезите алени,
че и на други нещичко сме дали ...
В тиха вечер край огнището -
докато навън вилнее хала,
ние себе си разлистваме
като малка книжка бяла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Първата
Снежно

Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...
Метаморфоза

Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
Мокър джаз

Барабанѝ във стаята неделна вечер. Дъждът навън е с вкус на теб. Сънят е синкав мит. Луната разсъбле...

Още произведения »