Край огнището
Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни,
за това, което сме оставили
с вяра в залезите алени,
че и на други нещичко сме дали ...
В тиха вечер край огнището -
докато навън вилнее хала,
ние себе си разлистваме
като малка книжка бяла,
която сме сами написали
за всичко що сме си мечтали
и от топлина унесени заспиваме,
раздадени, но вече стари ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
