Jan 9, 2019, 2:30 PM

Край огнището 

  Poetry
470 1 3

 

 

 

 

Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни,
за това, което сме оставили
с вяра в залезите алени,
че и на други нещичко сме дали ...

 

В тиха вечер край огнището -
докато навън вилнее хала,
ние себе си разлистваме
като малка книжка бяла,
която сме сами написали
за всичко що сме си мечтали
и от топлина унесени заспиваме,
раздадени, но вече стари ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??