Край пътя
484
0
1
Дъгите над пътя изглеждат неизбежно
изтрити и в канавката дрипльото с халба
вдига наздравица в чест на всеки грабеж
безнадежден, а денят пияно догаря:
"За гражданска война жадувам! И разруха
да обсипе черния ми сън и дъждове
от илюзии и власт, славно и бурно,
да удавят в екстаз всичките мои синове!"
Залезът проблясна във гама от мъка и срам,
засегнат от тази молитва крайпътна:
"Защо ли ме тласна отново, луна, аз сам
да скитам в нощта и през утрото мътно,
забравил за себе си, червен и пиян,
да умирам в безтебие хиляди пъти?..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Воланд Всички права запазени
