Дъгите над пътя изглеждат неизбежно
изтрити и в канавката дрипльото с халба
вдига наздравица в чест на всеки грабеж
безнадежден, а денят пияно догаря:

"За гражданска война жадувам! И разруха
да обсипе черния ми сън и дъждове
от илюзии и власт, славно и бурно,
да удавят в екстаз всичките мои синове!"

Залезът проблясна във гама от мъка и срам,
засегнат от тази молитва крайпътна:
"Защо ли ме тласна отново, луна, аз сам

да скитам в нощта и през утрото мътно,
забравил за себе си, червен и пиян,
да умирам в безтебие хиляди пъти?..."