Бях някога – зъби и нокти.
Бях някога диво зверче,
омагьосано от реката.
И от нейните брегове…
Но изтекоха
дълги години.
И седмици… И векове…
Изкорубиха се корубите
край смълчаните брегове.
Реката пресъхна завинаги
и със трева се покри,
откакто брадясаха
урвите.
И тепето се опожари…
Очите ми стават на въглени,
а сърцето – на диво зверче,
отново катери тепето!
И вие – като вълче!
© Георги Ревов Всички права запазени