бях далеч от вечната тъга
когато я открих
сред топлите дюни -
пясъчната лилия...
до нея чайка - смехулка
с шоколадово крило я загръща
светлината рови
уханието ú изпива и
вдишва белота
няма крила... закотвена грудка
изправя райски цвят
и кънти в него стонът
на дълбока подземна вода...
а аз... между тях и
мириса на неповторимост...
© Дима Всички права запазени
Идва,близва,погалва и ляга на пясъка...
Подир нея и друга прегръща брега
с друга нежност и цвят звук и плясък...
Поздравления за красотата Дима!