Kрайбрежната алея

23.07.2011 г., 11:46 ч.

Поезия

5.0 / 5

690 0 7

Дъждът притихна. Отваля...
Mустак помръдва старата лоза
и си отърсва капките зелени,
по гроздовете тихо спи дъждът
и чака слънцето, за да го вземе.
По каменните пейки на брега,
под шапките от сребърни лозници,
накацали са в седем вечерта
най–тъжните и остарели птици.
Крилете им са шлифери от бронз,
люлее бризът слабите тела,
морето със любов облизва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
Мълчание

Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
Сродни души

Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
Страхове

Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...

Още произведения »