Kрайбрежната алея
Дъждът притихна. Отваля...
Mустак помръдва старата лоза
и си отърсва капките зелени,
по гроздовете тихо спи дъждът
и чака слънцето, за да го вземе.
По каменните пейки на брега,
под шапките от сребърни лозници,
накацали са в седем вечерта
най–тъжните и остарели птици.
Крилете им са шлифери от бронз,
люлее бризът слабите тела,
морето със любов облизва
солените им каменни пера.
Алеята проблясва в мрака,
от лунна плитка - косъм изтънен
самотни лодки тихичко нашепват
светулчения си рефрен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
