23 jul 2011, 11:46

Kрайбрежната алея

  Poesía
864 0 7



Дъждът притихна. Отваля...

Mустак помръдва старата лоза

и си отърсва капките зелени,

по гроздовете тихо спи дъждът

и чака слънцето, за да го вземе.

По каменните пейки на брега,

под шапките от сребърни лозници,

накацали са в седем вечерта

най–тъжните и остарели птици.

Крилете им са шлифери от бронз,

люлее бризът слабите тела,

морето със любов облизва

солените им каменни пера.

Алеята проблясва в мрака,

от лунна плитка - косъм изтънен

самотни лодки тихичко нашепват

светулчения си рефрен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...