Jul 23, 2011, 11:46 AM

Kрайбрежната алея

  Poetry
863 0 7



Дъждът притихна. Отваля...

Mустак помръдва старата лоза

и си отърсва капките зелени,

по гроздовете тихо спи дъждът

и чака слънцето, за да го вземе.

По каменните пейки на брега,

под шапките от сребърни лозници,

накацали са в седем вечерта

най–тъжните и остарели птици.

Крилете им са шлифери от бронз,

люлее бризът слабите тела,

морето със любов облизва

солените им каменни пера.

Алеята проблясва в мрака,

от лунна плитка - косъм изтънен

самотни лодки тихичко нашепват

светулчения си рефрен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...