Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец,
движиш се егоцентрично в сърцето на селцето.
Чувстваш се като каубой, но знай, че си просто един крадец;
носиш въображаеми одежди, като мантии, спуснати ти от небето.
Каква кралска особа, каква чест ми се отдава!
Гледайте как кърви по тюркоазено персийския килим
и как лае мързеливо без нищо доброволно да дарява.
Подла, млада кожа, обвила душа на старец с грим. ...