Кралят ни е бос
Кралят ни е бос
Преглътнахме, че „Босия“ гладувал...
И кралството потъна в махмурлук.
Гладът за правда не възтържествува –
доказа го излишният суджук.
Крещяха лозунг изборен, победно –
лакеите, дето дружно вдигат тост.
А мен въпрос ме мъчи: – словоредно –
не бъркат ли, че кралят ни е бос?
Превърнат в шут – (шутират ме) – попадам
във глезена на куция въпрос,
изкълчил се до питанка държавна:
Доколко кралят може да е „бос“?
Босмайстор ли ще ни класира в Евролига?
Очаквай ни, Европо! Гол след гол,
голтаците на бистришкия тигър
мечтаем до един за „Франсфутбол“.
Изул се, симулиращ политики,
финтира ни трибунният елит.
И лашкайки ни в цветните агитки,
от фал на фал, ни води към фалит.
Зад сляпата Темида марширува
и реферския правен апарат.
По избори – умрели ще гласуват,
за правото на живите да мрат.
Какви звезди?!... – във мрака безполезни –
последваха трансферните пари.
Юначеството българско изчезна,
резервната скамейка се топи.
Велможи се разхождат по тревата –
пред замъци за пукната пара.
Народ в цървули – данъците плащащ,
съчувства им, за босите крака.
Да спрем това „мачле“ апотеозно,
обърнато в обществен карнавал.
Пред босия си крал, веднъж сериозно,
да викнем гордо: „Босът ни е крал“!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
