2.04.2025 г., 18:16

Красива е нощта

260 1 0

Красива е нощта,

когато прегръщам моята самота

с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.

Когато в мислите ми появяваш се ти,

когато виждам твоите влажни диамантени очи,

изпълнени с надежда, вяра, утеха,

но не мога, не искам да ти дам тази победа -

да се пленя и изгубя у теб,

да се превърна в по-счупен човек.

Красива е нощта,

когато пред мен са моите мечти

и във всяка една си само Ти,

ала сърцето ми изпълнено е със страх,

защото знам - ще потъне отново в мрак.

А така те обичам,

презирам,

отричам,

и мой любим те наричам.

Ала не мога да ти дам тази идея -

да знаеш, че за теб аз копнея,

защото знам - ще отрежеш моите крила

и отново ще остана сама

с бодлива черна роза в ръка.

Красива е нощта,

когато с чаша вино

прегръщам моята самота,

когато пред мен си само Ти,

а аз те гледам с моите вече съсипани очи,

когато желая да ти дам цялата любов,

но страх ме е да се не окажеш жесток,

затова тихо впивам моите сълзи

и се надявам да не разбереш, че за теб ме боли

и сърцето ми също кърви...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...