Красива е нощта

Красива е нощта,

когато прегръщам моята самота

с чаша вино в моята обляна с кръв ръка.

Когато в мислите ми появяваш се ти,

когато виждам твоите влажни диамантени очи,

изпълнени с надежда, вяра, утеха,

но не мога, не искам да ти дам тази победа -

да се пленя и изгубя у теб,

да се превърна в по-счупен човек.

Красива е нощта,

когато пред мен са моите мечти

и във всяка една си само Ти,

ала сърцето ми изпълнено е със страх,

защото знам - ще потъне отново в мрак.

А така те обичам,

презирам,

отричам,

и мой любим те наричам.

Ала не мога да ти дам тази идея -

да знаеш, че за теб аз копнея,

защото знам - ще отрежеш моите крила

и отново ще остана сама

с бодлива черна роза в ръка.

Красива е нощта,

когато с чаша вино

прегръщам моята самота,

когато пред мен си само Ти,

а аз те гледам с моите вече съсипани очи,

когато желая да ти дам цялата любов,

но страх ме е да се не окажеш жесток,

затова тихо впивам моите сълзи

и се надявам да не разбереш, че за теб ме боли

и сърцето ми също кърви...