Красива лъжа
Стоиш и триеш моите писма!
С лека ръка слагаш край на красивата лъжа!
Не изпитваш ти вина,
дори не мислиш за това,
как нараняваш ме сега,
а аз стоя сама във дъжда!
Кажи ми как да продължа
да живея без теб сега?!
За мен единствен беше ти на света,
но това вече не е така!
Не мога вече да ти кажа, че те обичам,
а и защо ли да отричам?
Намразих те, когато ти си тръгна,
и дори не ме прегърна!
Очаквах да ми се обадиш, когато се завърна,
но твоето мълчание света ми преобърна!
Мълчи! Не говори!
Остави ме ти на мира,
макар че сърцето ми се раздира
от черна мъка и тъга,
а твоята суета и последните надежди убива!
Довиждане, сбогом казвам ти аз!
Животът ми свършва в този час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Боянова Всички права запазени
