Стоиш и триеш моите писма!
С лека ръка слагаш край на красивата лъжа!
Не изпитваш ти вина,
дори не мислиш за това,
как нараняваш ме сега,
а аз стоя сама във дъжда!
Кажи ми как да продължа
да живея без теб сега?!
За мен единствен беше ти на света,
но това вече не е така!
Не мога вече да ти кажа, че те обичам,
а и защо ли да отричам? ...