30.08.2012 г., 10:23

Красива смърт

746 0 0

Ах, какво красиво небе!

Колко красив е океанът!

Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,

на тоз остров, на край света.

Толкова са красиви и сини,

но нищо по-хубаво не е

от онези прекрасни сини очи, 

особено влюбени когато са те.

Щом младежът погледнеше към своята любима,

видеше, че друг я обгръща тъй нежно,

че друг я целува тъй страстно,

очите му се пълнеха със сълзи

и ставаха все по- красиви.

А сърцето, сърцето на младежа,

о, то ставаше все по-наранено

и накрая го проръга

с бодлите на розата,

розата, която щеше да подари на своята любима.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...