Красива смърт

Ах, какво красиво небе!

Колко красив е океанът!

Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,

на тоз остров, на край света.

Толкова са красиви и сини,

но нищо по-хубаво не е

от онези прекрасни сини очи, 

особено влюбени когато са те.

Щом младежът погледнеше към своята любима,

видеше, че друг я обгръща тъй нежно,

че друг я целува тъй страстно,

очите му се пълнеха със сълзи

и ставаха все по- красиви.

А сърцето, сърцето на младежа,

о, то ставаше все по-наранено

и накрая го проръга

с бодлите на розата,

розата, която щеше да подари на своята любима.