Ах, какво красиво небе!
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини,
но нищо по-хубаво не е
от онези прекрасни сини очи,
особено влюбени когато са те.
Щом младежът погледнеше към своята любима,
видеше, че друг я обгръща тъй нежно,
че друг я целува тъй страстно,
очите му се пълнеха със сълзи
и ставаха все по- красиви.
А сърцето, сърцето на младежа,
о, то ставаше все по-наранено
и накрая го проръга
с бодлите на розата,
розата, която щеше да подари на своята любима.
© Маги Стоева Все права защищены