Красива те помня
Красива! Красива те помня
и тъй съжалявам до днес,
че моята глупост огромна
над чувствата даде превес.
Красива отвън и отвътре
ах, толкова сляп ли съм бил?!
Позволил съм по мен да се тътре
клюката в образа гнил...
Повярвах на думи неверни
наместо да вярвам у теб.
Виновен за дните ти черни,
да страдам сега ми е ред.
А толкоз те искам до мене,
че всичко бих дал на света
за капчица, капчица време
с любимата моя жена...
Красива! Така ще те помня
макар да си в чужди ръце.
Бездумен аз вятъра гоня
разбрал, че ми липсва сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Evgeni Milev Всички права запазени
