КРАСИВО

А тази нощ съм тъй красива.

Разпуснати коси смирено падат.

Потичат кротко в ласка мълчалива,

както се смирява водопадът.

А тази нощ съм тъй красива.

Като дете във твоята прегръдка

спокойна и мълчалива.

Сънят проскърцва с тихи стъпки.

И лунен лъч, той сякаш ореолен,

обгръща ни мистично,

пред чувствата си ням, полуразголен

не чувстваш щастието неприлично.

А този ден съм тъй красива.

Невероятно хубава, вълшебна

Потъва в мен фалшивото,

изчезва и се губи дребното.

И ти си мъдър вече. Като бог.

В сърцето ти играй щастливо

онзи непресъхващ водоскок,

който ни поддържа живи.