Красота
По тъмно съм красив. О, да, красив съм!
Веднъж ли в мене влюби се жена?
Във мрака винаги съм искрен.
Ех, не знаеш ли това?
Не знаеш ли? Аз мисля друго -
че в тебе се отваря кат' врата
едно желание неспирно, лудо,
на тъмно щом ме видиш да стоя...
О, не ме пресрещай денем!
На слънце лъсва мойта грозота!
Вечер само стой край мене
и ще почувстваш пулса на света -
как в прегръдката си нежна крия
топлото на две слънца;
как с ръцете мога да покрия
цялата небесна синева!
Затуй ти тая вечер (ако искаш)
повикай ме (но само във тъма) -
да видиш как сърцето ми притиска
по-влюбено от хиляди сърца!
И леко ме помилвай, но във здрач!
Че красив съм само падне ли нощта!
Защото в тъмното (когато плача)
ти не виждаш моята сълза...
Веднъж ли в мене влюби се жена?
Във мрака винаги съм искрен.
Ех, не знаеш ли това?
Не знаеш ли? Аз мисля друго -
че в тебе се отваря кат' врата
едно желание неспирно, лудо,
на тъмно щом ме видиш да стоя...
О, не ме пресрещай денем!
На слънце лъсва мойта грозота!
Вечер само стой край мене
и ще почувстваш пулса на света -
как в прегръдката си нежна крия
топлото на две слънца;
как с ръцете мога да покрия
цялата небесна синева!
Затуй ти тая вечер (ако искаш)
повикай ме (но само във тъма) -
да видиш как сърцето ми притиска
по-влюбено от хиляди сърца!
И леко ме помилвай, но във здрач!
Че красив съм само падне ли нощта!
Защото в тъмното (когато плача)
ти не виждаш моята сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
