M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
30.12.2011 г., 17:47 ч.

Красота 

  Поезия
485 0 5

Денят бледнее бавно и умира,

отпущат се уморените криле,

пада нощ - нощна пеперуда

свива се и чезне в глухото поле.

 

И пак сама поглеждам към небето,

в тайнствени сенки  то пълзи

и питам аз, а трепне ми сърцето:

защо щастие неродено се гаси?

 

Нощта топи се, повяват сънни ветрове,

зората своята  позлата ръси

с прохладна нежност

над заспалото поле.

 

Пробудени, зашумяват храстите,

а аз жадувам сладък аромат,

в душата ми, градина прекрасна,

да царува розовият цвят!

 

Когато съм тъжна и унила,

ще търся пак утринна роса.

Венец от рози да увия,

за вечната богиня - Красота.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??