23.12.2016 г., 16:23

Красотата на мустанга

782 1 5

 

 

Носталгия по лятото не ме измъчва,

щом зимата намирам си подслон

във тихата квартална кръчма,

където е един и същ сезон.

 

Където мога сам, на чаша вино,

спокойно да напиша стих

за някаква любов през зимата,

или за любовта, която не открих.

 

Където мога да изпея песен, 

пред няколко пияни мекерета,

да удряме по масата с юмруци,

да псуваме, да се наричаме "братлета".

 

Където мога през прозорците да гледам

по тротоара как минават хора –

намръщени, студени и безлични...

Едни угрижени, физиологични хора.

 

Каква носталгия по лятото да имам?!

Майната му, казвам, на сезона!

Красотата на мустанга е във свободата.

Във свободата брат!... А не във коня!

 

Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Ани!
  • Хареса ми обобщението на финала. Толкова е вярно!
  • Еха,много въздействащо.Силен финал...:
    "Красотата на мустанга е във свободата.
    Във свободата брат!... А не във коня!"
    Браво, поздравления!
  • Ами няма камшик. Там е цялата работа. Свобода с камшик не става Танюшка. А ти нахълтай. Има място за мустанги.
  • ... зависи и от какво е направен камшика ти... и къде ти ходи чепика...
    В кръчмата някой ден ще нахълтам... само не хълцай... *

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...