Dec 23, 2016, 4:23 PM

Красотата на мустанга

  Poetry » Other
783 1 5

 

 

Носталгия по лятото не ме измъчва,

щом зимата намирам си подслон

във тихата квартална кръчма,

където е един и същ сезон.

 

Където мога сам, на чаша вино,

спокойно да напиша стих

за някаква любов през зимата,

или за любовта, която не открих.

 

Където мога да изпея песен, 

пред няколко пияни мекерета,

да удряме по масата с юмруци,

да псуваме, да се наричаме "братлета".

 

Където мога през прозорците да гледам

по тротоара как минават хора –

намръщени, студени и безлични...

Едни угрижени, физиологични хора.

 

Каква носталгия по лятото да имам?!

Майната му, казвам, на сезона!

Красотата на мустанга е във свободата.

Във свободата брат!... А не във коня!

 

Емил Стоянов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Ани!
  • Хареса ми обобщението на финала. Толкова е вярно!
  • Еха,много въздействащо.Силен финал...:
    "Красотата на мустанга е във свободата.
    Във свободата брат!... А не във коня!"
    Браво, поздравления!
  • Ами няма камшик. Там е цялата работа. Свобода с камшик не става Танюшка. А ти нахълтай. Има място за мустанги.
  • ... зависи и от какво е направен камшика ти... и къде ти ходи чепика...
    В кръчмата някой ден ще нахълтам... само не хълцай... *

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...