Красотата на нощта

Нощ дълбока над земята се спуска

и

с тъмните си вълни през атмосферата препуска.

Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви.

С песента си спокойна докосва цветя мили.

Цялата природа се отдава на спокойствието на нотите ù,

цялата природа в хор с нея пее.

Тя е диригент, а природата е композитор,

тя е екскурзовод, а природата е пътник.

Птички сладкопойни по клоните на дърветата са накацали,

заедно изпълнявайки музиката на нощта.

Вятърът тихо на флейтата си свири,

а щурецът струните на нощта разклаща леко.

Вълните на тишината ù бавно всичко заливат

и

в душите ни спокойствие проливат.

Луната блести и любовта си с нощта споделя.

Тя е прожектор, а нощта е принцесата, която осветява.

Земята като балерина се завърта.

Принцесата търпеливо на своето място продължава да седи

и

с допира си нежен над балерината продължава да трепти.