Красотата на нощта
Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви.
С песента си спокойна докосва цветя мили.
Цялата природа се отдава на спокойствието на нотите ù,
цялата природа в хор с нея пее.
Тя е диригент, а природата е композитор,
тя е екскурзовод, а природата е пътник.
Птички сладкопойни по клоните на дърветата са накацали,
заедно изпълнявайки музиката на нощта.
Вятърът тихо на флейтата си свири,
а щурецът струните на нощта разклаща леко.
Вълните на тишината ù бавно всичко заливат
и
в душите ни спокойствие проливат.
Луната блести и любовта си с нощта споделя.
Тя е прожектор, а нощта е принцесата, която осветява.
Земята като балерина се завърта.
Принцесата търпеливо на своето място продължава да седи
и
с допира си нежен над балерината продължава да трепти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Източно Момче Всички права запазени
