slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
12.04.2020 г., 20:46 ч.

Кратка морска притча 

  Поезия » Философска
939 3 11

Самотен беше старият моряк,

подпрял се върху дървената маса,

душа разголил и напълнил с мрак

олющена от ветровете чаша.

 

Притихваше на огъня жарта,

припукваше сънливо и унило.

И потопи перото си нощта

във гарваново призрачно мастило.

 

– Дали човекът е роден за смърт,

живеем в миг –  безкрайно кратък.

И може хлябът ти да бъде твърд,

ала сънят ти нека да е сладък.

 

Сега си малък и не мислиш ти,

че утрините може да са сиви,

че може птицата да не лети

и че вълните във галоп умират

 

В живота всеки има своя бряг,

море, което да го приласкава.
И щом си ги намерил, няма как
да бъдеш сам и без приятел.

Излез, момче, когато утринта
е стъклената риза на морето –
мини през най-далечната черта
и подари на някого сърцето си.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??