slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
Apr 12, 2020, 8:46 PM

Кратка морска притча 

  Poetry » Phylosophy
944 3 11

Самотен беше старият моряк,

подпрял се върху дървената маса,

душа разголил и напълнил с мрак

олющена от ветровете чаша.

 

Притихваше на огъня жарта,

припукваше сънливо и унило.

И потопи перото си нощта

във гарваново призрачно мастило.

 

– Дали човекът е роден за смърт,

живеем в миг –  безкрайно кратък.

И може хлябът ти да бъде твърд,

ала сънят ти нека да е сладък.

 

Сега си малък и не мислиш ти,

че утрините може да са сиви,

че може птицата да не лети

и че вълните във галоп умират

 

В живота всеки има своя бряг,

море, което да го приласкава.
И щом си ги намерил, няма как
да бъдеш сам и без приятел.

Излез, момче, когато утринта
е стъклената риза на морето –
мини през най-далечната черта
и подари на някого сърцето си.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??