10.03.2009 г., 17:41

"Краткости"

963 0 9

 

размити образи...

пази водата

а в нея
топи се
леда...

и пролетно тихо е
плаче природата

в капчици
нежна
следа...

избрулила есенно
мъртвите пориви

тихо
се стеле
тъга...

далече е лятото
бавно пристъпва

усмихната
днес
пролетта...

 

 

***

 

беляза времето
ръцете ми...

беляза тялото
очите
и косите...

единствено
душата ми е
същата...

и още пази
в себе си
мечтите...

 

 

***

 

 

в прегръдките...  

 

на камъка
студът прелива

в нежност

и пламенна е

вярата ми
в твоята

безбрежност...

живот...

погълнал
волята ми
да обичам

и трижди

каменна
в ръцете ти
се вричам...

 

 

***  

 

 

шепот на пролет...

 
довя есента
разлисти

тъгата си
в нежност

избрули мечтите си

бавно

в нощта
и стопли земята
с копнежност... 

 

 

 

10.03.09

Пловдив

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ***



    беляза времето
    ръцете ми...

    беляза тялото
    очите
    и косите...

    единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите...



    казах че това много ми харесва
    на някого
    ама явно не е било тук
  • прошумя край мен като полъх...толкова нежен и красив...
    Бехрин...прекрасна поезия твориш...с обич.
  • Хубави са!
    Мниго нежни и копнежни!
    Поздрави, Бети!
  • Хубави са твоите краткости... Размечтаващи и нежни...
    ...........
    "единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите..."
  • Харесах много твоите краткости

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...