Mar 10, 2009, 5:41 PM

"Краткости"

  Poetry
958 0 9

 

размити образи...

пази водата

а в нея
топи се
леда...

и пролетно тихо е
плаче природата

в капчици
нежна
следа...

избрулила есенно
мъртвите пориви

тихо
се стеле
тъга...

далече е лятото
бавно пристъпва

усмихната
днес
пролетта...

 

 

***

 

беляза времето
ръцете ми...

беляза тялото
очите
и косите...

единствено
душата ми е
същата...

и още пази
в себе си
мечтите...

 

 

***

 

 

в прегръдките...  

 

на камъка
студът прелива

в нежност

и пламенна е

вярата ми
в твоята

безбрежност...

живот...

погълнал
волята ми
да обичам

и трижди

каменна
в ръцете ти
се вричам...

 

 

***  

 

 

шепот на пролет...

 
довя есента
разлисти

тъгата си
в нежност

избрули мечтите си

бавно

в нощта
и стопли земята
с копнежност... 

 

 

 

10.03.09

Пловдив

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • ***



    беляза времето
    ръцете ми...

    беляза тялото
    очите
    и косите...

    единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите...



    казах че това много ми харесва
    на някого
    ама явно не е било тук
  • прошумя край мен като полъх...толкова нежен и красив...
    Бехрин...прекрасна поезия твориш...с обич.
  • Хубави са!
    Мниго нежни и копнежни!
    Поздрави, Бети!
  • Хубави са твоите краткости... Размечтаващи и нежни...
    ...........
    "единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите..."
  • Харесах много твоите краткости

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...