10 mar 2009, 17:41

"Краткости"

  Poesía
954 0 9

 

размити образи...

пази водата

а в нея
топи се
леда...

и пролетно тихо е
плаче природата

в капчици
нежна
следа...

избрулила есенно
мъртвите пориви

тихо
се стеле
тъга...

далече е лятото
бавно пристъпва

усмихната
днес
пролетта...

 

 

***

 

беляза времето
ръцете ми...

беляза тялото
очите
и косите...

единствено
душата ми е
същата...

и още пази
в себе си
мечтите...

 

 

***

 

 

в прегръдките...  

 

на камъка
студът прелива

в нежност

и пламенна е

вярата ми
в твоята

безбрежност...

живот...

погълнал
волята ми
да обичам

и трижди

каменна
в ръцете ти
се вричам...

 

 

***  

 

 

шепот на пролет...

 
довя есента
разлисти

тъгата си
в нежност

избрули мечтите си

бавно

в нощта
и стопли земята
с копнежност... 

 

 

 

10.03.09

Пловдив

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ***



    беляза времето
    ръцете ми...

    беляза тялото
    очите
    и косите...

    единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите...



    казах че това много ми харесва
    на някого
    ама явно не е било тук
  • прошумя край мен като полъх...толкова нежен и красив...
    Бехрин...прекрасна поезия твориш...с обич.
  • Хубави са!
    Мниго нежни и копнежни!
    Поздрави, Бети!
  • Хубави са твоите краткости... Размечтаващи и нежни...
    ...........
    "единствено
    душата ми е
    същата...

    и още пази
    в себе си
    мечтите..."
  • Харесах много твоите краткости

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...