размити образи...
пази водата
а в нея
топи се
леда...
и пролетно тихо е
плаче природата
в капчици
нежна
следа...
избрулила есенно
мъртвите пориви
тихо
се стеле
тъга...
далече е лятото
бавно пристъпва
усмихната
днес
пролетта...
***
беляза времето
ръцете ми...
беляза тялото
очите
и косите...
единствено
душата ми е
същата...
и още пази
в себе си
мечтите...
***
в прегръдките...
на камъка
студът прелива
в нежност
и пламенна е
вярата ми
в твоята
безбрежност...
живот...
погълнал
волята ми
да обичам
и трижди
каменна
в ръцете ти
се вричам...
***
шепот на пролет...
довя есента
разлисти
тъгата си
в нежност
избрули мечтите си
бавно
в нощта
и стопли земята
с копнежност...
10.03.09
Пловдив
© Бехрин Все права защищены
беляза времето
ръцете ми...
беляза тялото
очите
и косите...
единствено
душата ми е
същата...
и още пази
в себе си
мечтите...
казах че това много ми харесва
на някого
ама явно не е било тук