6.06.2025 г., 10:02

Кратък анализ на сбогуването

298 3 10

КРАТЪК АНАЛИЗ НА СБОГУВАНЕТО

Не вярваш, ала този ден ще дойде.
И ти – какъвто си несъвършен,
какъвто единак си по природа,
внезапно ще осъмнеш влюбен в мен.

Сред стаята за кратките ни срещи
и бягствата зад тоя параван
в един момент ще се усетиш,
като зверче, попаднало в капан.

Подушваш въздуха, за драскотини
изследваш лъскавия пепелник
навсякъде, където с мен си минал
сред страст и дим, с възторжен вик.

И ще се мяташ в здрача непонятен
от сполетелия те стръвен глад.
Какво е да научиш, че земята
без теб върти се – като на парад?

Дали ще проумееш, че си тръгнах,
защото – си ме любил като вълк,
но да раздухаш някой дребен въглен –
изтлявал нощ след нощ, не си могъл?

Лекувай дълго тежките си рани –
щом любовта е болестен синдром.
А мойте думи – тъй и неразбрани,
ще се стопяват в мрака шепнешком.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....