Края на началото (на "нашата" приказка ) ... *
Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш
и по пътя на гледачки не се спираш.
Сърцето си от счупване ревниво пазиш,
защото думите от страх презираш...
Често казваш, че не съществува любовта
и кълнеш се, че никога няма да обичаш ти.
Но тече по устната издайната сълза,
която за сметка на твоето мълчание крещи...
(Често, че обичаш те е страх да си признаеш,
и криеш тези думи, за да не попаднеш в лъжливия рай.
Честта за сметка на сърцето си искаш да запазиш,
но преди началото на приказката своя, не казвай край...)
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш
и по пътя на гледачки не се спираш.
Сърцето си от счупване ревниво пазиш,
защото думите от страх презираш...
Често казваш, че не съществува любовта
и кълнеш се, че никога няма да обичаш ти.
Но тече по устната издайната сълза,
която за сметка на твоето мълчание крещи...
(Често, че обичаш те е страх да си признаеш,
и криеш тези думи, за да не попаднеш в лъжливия рай.
Честта за сметка на сърцето си искаш да запазиш,
но преди началото на приказката своя, не казвай край...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
