Края на началото (на "нашата" приказка ) ... *
Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш
и по пътя на гледачки не се спираш.
Сърцето си от счупване ревниво пазиш,
защото думите от страх презираш...
Често казваш, че не съществува любовта
и кълнеш се, че никога няма да обичаш ти.
Но тече по устната издайната сълза,
която за сметка на твоето мълчание крещи...
(Често, че обичаш те е страх да си признаеш,
и криеш тези думи, за да не попаднеш в лъжливия рай.
Честта за сметка на сърцето си искаш да запазиш,
но преди началото на приказката своя, не казвай край...)
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш
и по пътя на гледачки не се спираш.
Сърцето си от счупване ревниво пазиш,
защото думите от страх презираш...
Често казваш, че не съществува любовта
и кълнеш се, че никога няма да обичаш ти.
Но тече по устната издайната сълза,
която за сметка на твоето мълчание крещи...
(Често, че обичаш те е страх да си признаеш,
и криеш тези думи, за да не попаднеш в лъжливия рай.
Честта за сметка на сърцето си искаш да запазиш,
но преди началото на приказката своя, не казвай край...)
© Александра Матеева All rights reserved.
