Края си... чакам
Когато сълзите отвътре напират,
когато очите ги спират,
когато душата покой не намира,
когато надеждата си умира,
когато посока по пътя ми няма,
какво тогава на мен ми остава!?!
Боговете зова ми долавят,
сняг от небитието даряват.
Отключва ми се душата,
а на листа сълза се разпадна.
Тя е червена, от сърцето ми се прокрадна.
И ето краят ни идва,
аз не искам всичко да свърши.
На жаравата ще легна,
гръм да ме удари.
Животът ми да свърши,
чувствата си да забравя.
когато очите ги спират,
когато душата покой не намира,
когато надеждата си умира,
когато посока по пътя ми няма,
какво тогава на мен ми остава!?!
Боговете зова ми долавят,
сняг от небитието даряват.
Отключва ми се душата,
а на листа сълза се разпадна.
Тя е червена, от сърцето ми се прокрадна.
И ето краят ни идва,
аз не искам всичко да свърши.
На жаравата ще легна,
гръм да ме удари.
Животът ми да свърши,
чувствата си да забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Всички права запазени
